Демокрацията: богът, който се провали

This document was uploaded by one of our users. The uploader already confirmed that they had the permission to publish it. If you are author/publisher or own the copyright of this documents, please report to us by using this DMCA report form.

Simply click on the Download Book button.

Yes, Book downloads on Ebookily are 100% Free.

Sometimes the book is free on Amazon As well, so go ahead and hit "Search on Amazon"

„Демокрацията: богът, който се провали“ е едно от най-интересните изследвания на съвременната политика, публикувани през този век. Това е поредица от тринадесет есета на тема демокрация, повечето от които базирани на лекции, изнасяни от автора на различни конференции на института „Лудвиг фон Мизес“ и Центъра за либертариански изследвания. Заглавието на книгата е алюзия към творбата „Богът, който се провали“ от 1949 г., в която шестима автори, бивши комунисти или симпатизанти на комунизма, описват разочарованието си от него. Според Хоппе демокрацията е основната причина за упадъка на цивилизацията след Втората световна война, и трябва да бъде свалена от пиедестала, на който незаслужено е въздигната. Затова той изследва съвременните демокрации в светлината на техните очевидни провали: повишаването на нивата на безработица, нарастването на публичния дълг, неплатежоспособните системи за социална сигурност. Хоппе характеризира демокрацията като „притежавано от обществото правителство“, за разлика от монархията, която е „частно притежавано правителство“. Но и монархията, и демокрацията, са системи със сериозни дефицити в сравнение с „естествения ред“: система, свободна от данъчно облагане и принудителен монопол, в която различни юрисдикции свободно се конкурират за привърженици. В „Демокрацията: богът, който се провали“, Хоппе дава едни от най-интересните възможни отговор на фундаменталния въпрос: как да се запази свободата, собствеността и преследването на щастието, след като демокрацията се е провалила, а възстановяването на монархията е невъзможно? Неговият отговор е: чрез естествения ред. Негови синоними са „обществото на частното право”, „подредената анархия”, „анархо-капитализма”. Преводът е дело на Петьо Ангелов и Катя Манчева. ♦ ♦ ♦ Ханс-Херман Хоппе ( р. 1949) е философ, социолог и икономист от Австрийската школа, водещ теоретик на анархо-капитализма. В началото на кариерата си преподава в престижни германски университети, както и в Центъра за международни изследвания „Джонс Хопкинс“ към университета в Болоня. През 1986 г. се премества от Германия до САЩ, за да се учи от Мъри Ротбард, чийто близък сътрудник и приятел остава до смъртта му. В момента е почетен професор по икономика в Университета на Невада, Лас Вегас, и изтъкнат изследовател в Института „Лудвиг фон Мизес“ в Обърн, Алабама, САЩ. Основател и президент на Property and Freedom Society. Автор на „Теория на социализма и капитализма“ (1989), „Демокрацията: богът, който се провали“ (2001), „Икономика и етика на частната собственост“ (2006), „От аристокрация към монархия към демокрация“ (2014), и др.

Author(s): Ханс-Херман Хоппе
Publisher: MaK
Year: 2015

Language: Bulgarian
City: София

Благодарности 7

Въведение 9

1. За времевото предпочитание, държавата и упадъка

на цивилизацията 27

2. За монархията, демокрацията и идеята за естествен ред 67

3. За монархията, демокрацията, общественото мнение и

делегитимацията 100

4. За демокрацията, преразпределението и разрушаването на

собствеността 122

5. За централизацията и сепаратизма 132

6. За социализма и десоциализацията 144

7. За свободната имиграция и насилствената интеграция 158

8. За свободната търговия и ограничената имиграция 170

9. За кооперацията, племето, града и държавата 190

10. За консерватизма и либертарианството 206

11. За грешките на класическия либерализъм и бъдещето

на свободата ^ 236

12. За държавата и частното производство на отбрана 251

13. За невъзможността за ограничена държава и перспективата

за революция 287

Бележки 310