София 2011. — 159 с.Първите две части на сборника са подготвени от д-р Светла Петрова. В тях са използвани материали от PISA 2009 Results: What Students Know and Can Do (OECD, 2010) r „Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2009 (ЦКОКО, 2010). Задачите, представени в третата част, са разработени от доц. дпн Адриана Дамянова. Констатациите, тълкуванията и изводите в документа изразяват позицията на авторите и не могат да се приемат като официално становище на Консорциума на PISA и ЦКОКУО.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на ОИСР вече е добре позната и в нашата страна. Тя се провежда от 2000 г. през тригодишни периоди, като изследва грамотността на учениците в три области: четене, математика и природни науки. Всеки отделен етап на програмата оценява грамотността на учениците и в трите области, но върху една от тях се поставя специален акцент. Например PISA 2000 оценява основно четивната грамотност на учениците, PISA 2003 – математическата грамотност, PISA 2006 – природонаучната грамотност, а PISA 2009 отново връща акцента върху четивната грамотност.
Български ученици са участвали досега в три етапа на програмата: през 2000, 2006 и 2009 г. В момента ЦКОКУО подготвя поредния етап, PISA 2012, с фокус върху математическата грамотност на учениците.
PISA е пример за оценяване на компетентностите на учениците чрез обща международна рамка. Изследването няма за цел да определи дали учениците в една държава постигат националните стандарти в областта на четивната грамотност, математиката или природните науки. То се стреми да определи доколко учениците в края на задължителното училищно образование са формирали знанията, уменията, ценностите и нагласите, смятани като определящи за тяхната успешна реализация. Резултатите на нашите ученици в PISA 2000, 2006 и 2009 показаха, че българското училище все още не допринася в достатъчна степен за формиране на умения за справяне с проблеми, произтичащи от реалния живот; не подготвя достатъчно добре учениците, за да се реализират в конкурентна среда, за да продължат обучението си и да се интегрират успешно в обществото.
PISA не е изпит, за който можем да се подготвим в продължение на няколко месеца. Резултатите на българските ученици в PISA ще се повишат, само ако се повиши ефективността на образователната система. Това означава, че е необходимо да преосмислим философията на българското училищно образование и то да формира у учениците не просто знания и умения, а компетентности.
Ние разбираме колко важна е ролята на образователните експерти и на учителите за успешното осъществяване на тази цел. Поради това подготвихме сборник с материали, който, от една страна, представя концепцията на PISA за четивната грамотност и как тя се измерва, а от друга, какви обучителни практики се прилагат в българското училище. Нашата цел е да популяризираме едно от най-престижните международни проучвания на качеството на образованието, каквото е PISA.
Същевременно ние се стремим да покажем как методиката и задачите на PISA могат успешно да се използват в клас от учителите и учениците.
Първата част на сборника съдържа описание на формàта и рамката на теста на PISA за измерване на четивната грамотност. Най-общо е представена концепцията на PISA за четивната грамотност. Описани са също така основните елементи на инструментариума на изследването, целевата група и извадката. Представена е подробна информация как се подготвя и провежда изследването в училищата.
Втората част се състои от задачи по четене, които са били използвани от ЦКОКУО при подготовката и провеждането на изследването в България през 2009 г. Те се публикуват с одобрението на Консорциума на PISA, който след всеки цикъл на изследването разсекретява част от използваните тестови задачи. Задачите са адаптирани за българските ученици в съответствие със стандартите на PISA.
Националната им версия е съгласувана и одобрена от Консорциума. Освен съдържанието на всеки въпрос, публикуваме подробни критерии за оценяване на отговорите на учениците, както и автентични отговори на ученици, участвали в изследванията на PISA (при въпросите със свободен отговор). След всеки въпрос е предоставена информация за измерваната компетентност, както и неговата трудност в точки според обобщената скàла по четене.
В третата част са включени задачи, изработени по моделите на задачите, които PISA използва за оценяване на четивната грамотност на 15-годишните ученици. Описанието на задачите включва когнитивния процес, осъществяването на който в PISA се оценява, но който може и да бъде формиран и развиван като умение чрез тях. Прогнозирано е и нивото им на трудност, определено преди всичко чрез начина, по който в използваните текстове е организирана информацията, необходима за решаване на задачата, и степента на сложност на структурата и реториката на тези текстове. Необходимо е да се уточни, че предложените задачи не са предназначени за оценяване, а за обучение.
